Въведение

„Моята страст идва от небето, а не от земните размишления“.

Петер Паул Рубенс

„Христос на Кръста“ е обширна символика и нейното проследяване в Изящното Изкуство би могло да се изчерпи с фразата: Картини вместо Въведение, Цветове вместо Отговор. 

В полза на невежеството, а явно и на глупостта човеците си чешат езиците, кой от кой повече. Мъдростта, мълчаливо наблюдава. Когато, ако, чрез „езика“, като средство на общуване се надприказват, „надграчат“, то ще успеят в тишината и нежността, която обладава Духа, да се върнат в своето естествено състояние на Покой. Но понеже и в мислите се чува „бучене“, това достигане остава скрито, но не и Невъзможно. Прибързаното анализиране, липсата на градивна критика, вземането на нечие мнение за авторитет при проследяване на Цикъла води до объркване, хаос. Библейската живопис е мълчаливо Изкуство. Колкото повече говорим за него, толкова повече го принизяваме, колкото повече го наблюдаваме, толкова повече го издигаме и участваме в неговото създаване. Гения у твореца е възможен чрез Бог и се ражда в Бог. Настоящата публикация е една Антология в Изкуството на това до  какви висоти е способен да достигне Гения у човек. Висоти диктувани от неутолимата жажда на Душата да търси и разкрива Първоизточника на всичко съществуващо, и понеже Първоизточника е без Майка, тоест не е РОДЕН, използваме думата Сътворение. Библейската живопис не е илюстрация на Библията, а нейно продължение. Pietà е не само дума за Оплакване, Плач, Жал, тя е олицетворение на Скръбта по Иисус. И докато самото Възкресение остава неясно и необяснимо за човек, съдейки по неговите мъгляви и сюрреалистични изображения в Изкуството, то Оплакване на Христос е пропито с такова Ридание, каквото само екзистенциализмът на съществуването може да предположи. Оплакването има антропологичен характер и е логически акт след смъртта. Ако го сравним с темата за Възкресение на Христос, ще видим, че първо, то е разбираемо(съзнавано) за човек и второ, тази разбираемост, осъзнатост, поражда яснота при неговото графично, иконописно, живописно или скулптурно изпълнение. Без религиозните и теософски възгледи, нито една „Pietà“, не би била същата, тъй като тя се заражда първо в съзнанието, като израз на вярата в Бог и второ, като желание на автора тази Вяра да придобие материално измерение върху платното. Рубенс, както и Винсент ван Гог произлизат от религиозна общност, единият е син на калвинист, а другия на пастор, Пиеро дела Франческа, религиозен художник, негово дело е „Олтар на Милосърдието“ (1444-1464), намиращ се днес в Музея на Sansepolcro, в „Олтар на Милосърдието“, Пиеро дела Франческа изобразява и „Оплакване на Христос“(етап от символиката Христос на Кръста), Франсиско Гоя е известен със своите фрески и алегории с религиозен сюжет, Матиас Грюневалд, религиозна живопис, известен с Изенхаймският олтар, Пиетро Перуджино, религиозен художник, негова е фреската в Сикстинската Капела „Христос дава на Св. Петър ключовете от Рая“Сандро Ботичели, фреските „Изкушението на Христос“ и „Наказанието на Кора“, също в Сикстинската Капела, и не последно място Микеланджело, чиито религиозните възгледи прозират в скулптурата, лириката и живописта. Първата си поръчка за изрисуване Тавана на Сикстинската Капела, получава от папа Юлий II през 1508 г., през ноември 1512 г., Таванът е изографисан с Библейски сцени (предимно от Книга Битие) и фигурите наброяват повече от 300, вместо първоначално заявените 12, на Дванайсетте Апостоли. „Страшния съд“ на Микеланджело обхваща цялата стена зад олтара на Сикстинската Капела, рисуван в периода 1535 г. до 1541 г.

„Таванът“ и „Страшния съд“ на Микеланджело в Сикстинската Капела спокойно  могат да се нарекат „Библия на Микеланджело“. Естествено, тази негова Библия не би могла да бъде прочетена без нужните познания и прочит на Библията.

Ако ви мързи да четете Библията, то страницата на италиански в Уикипедия за Cappella Sistina може донякъде да ви подскаже чии са фигурите от Тавана, но само донякъде.

NON E PIU BASSA O VIL COSA TERRENA 

БЕЗ ТЕБ ЛИ СЪМ, ГАДИНА ПО-ПРЕЗРЯНА
от мен върху пръстта не съществува.
Душата твоя помисъл жадува
и моли прошка – слаба, изтерзана.

О, Господи, веригата кована
с дара висок, за който все ратува
духът, подай, че вярата лекува
с благодатта ти всеки грях и рана.

Голям ще бъде, колкото и чуден,
дарът на даровете, че сполука
без него в мир светът не ще намери.

Кръвта си щедра дал, от нас прокуден,
какво ще стане с милостта ти тука,
ако не найдем ключ за твойте двери?

Микеланджело Буонароти

Носене на Кръста

Носене на Кръста в живописта е Библейска тематика пропита с драматизъм. Тя е вопъл изтръгнат от гърдите на художника в отговор на думите: Нека бъде разпънат! Разпъни Го!  Този отговор така ярко контрастира с множеството, така ярко контрастира с предателството и подигравките, съпътстващи самото Носене на Кръста. И докато Веронезе изписва образа на Иисус с трънения венец на главата Му, то Брьогел Стария ни показва множеството, което Го следва. Това множество той разделя на две части, едната скърби за Иисус, а другата вика: Разпъни Го! 

Носене на Кръста е „прелюдия“ към Разпятието. Начален етап от символиката Христос на Кръста.

„Те всички извикаха: Нека бъде разпънат! А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!“ 


Паоло Веронезе, „Носене на Кръста“, Лувър

В своето „Носене на Кръста“, Веронезе доста точно обрисува събитията и припокрива онова което е записано в Библията.

Матей 27:28. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

29. Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски!

30. И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата.

31. И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.

32. А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

Йеронимус Бош, „Христос носи Кръста“, 1500

Питер Брьогел Стария, „Христос носи Кръста“, 1564

Питер Брьогел Стария в „Христос носи Кръста“е наблегнал повече на множеството, следващо Иисус към Голгота. В предния план на картината различаваме жени, плачещи за Иисус.

Лука 23:26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.

 27. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. (В картината на Питер Брьогел Стария, „Христос носи Кръста“, тези жени са изобразени в предния план на платното)

28. А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;

 29. защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

„Носене на Кръста“ е рисувано от Йеронимус Бош – „Носене на Кръста“, 1515-1516, Музей на изящните изкуства, Виена; „Носене на Кръста“, 1490—1500, Гент, Белгия; „Носене на Кръста“, ок. 1505, Кралския дворец в Мадрид; Питер Брьогел Стария – „Носене на Кръста“, 1564, Музей на изящните изкуства, Виена; Тициан – „Христос, носене на Кръста“, 1565 г. Музей Ермитаж Санкт-Петербург; Ел Греко – „Носене на Кръста“, 1577, Музей Прадо, Мадрид; Никола Турние, френски бароков художник(1590-1639) – „Христос носи Кръста“, 1632, Париж и много други известни и по-малко известни художници.

Издигане на Кръста

Giulio Cesare Procaccini, The Raising of the Cross 1615 – 1620

Рембранд ван Рейн е нидерландски художник. В живописта му преобладават като цяло Библейски и митологични сцени. Неговото „Издигане на Кръста“ преминава през „Христос на Кръста“, „Снемане от Кръста“, „Плач над мъртвия Христос“, „Погребване“, „Възкресение“ и „Възнесение“. По-долу в настоящата публикация аз обособих символиката Христос на Кръста в Изобразителното Изкуство на седем етапа. Етапите у Рембранд са също седем, като при него отсъствува Носене на Кръста за сметка на Възнесението. „Възнесение“ на Рембранд е своего рода пояснение в живописта и преминаване към едно ново начало на Връщане на Спасителя в плът. 

Рембранд, „Издигане на Кръста“, ок. 1633


Рембранд, „Христос на Кръста“, 1631, Енорийска църква, Le Mas d’Agenais, Франция

Рембранд, „Сваляне от Кръста“ (1632-1633), Старата Пинакотека, Мюнхен


Рембранд, „Плач над мъртвия Христос“ 1635, Националната галерия, Лондон

Рембранд, „Погребване“ (1635-1639), Старата Пинакотека, Мюнхен

Рембранд, „Възкресение“ (1636-1639), Старата Пинакотека, Мюнхен

Рембранд, „Възнесение“ 1636, Старата Пинакотека, Мюнхен

Възнесението на Исус Христос

Деяния 1:6. И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел

7. Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.

 8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9. И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.

10. И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях

11. и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.

Разпятие

Живописта на Матиас Грюневалд е може би най-ярката и силна религиозна живопис създавана някога. Неговото „Разпятие“, рисувано в периода 1512-1515г., представлява централен панел от Изенхаймския олтар и въпреки своите недостатъци е връх на Библейската живопис в Изобразителното Изкуство. То е рисувано с такова настървение и страст, с такава отдаденост, че съзерцавайки го, наблюдаващия остава с впечатление, че стои до Иисус без значение от страна на Майка Му и Мария Магдалена или от страната на Никодим. Скритата и не дотам скрита символика в картината разгледахме в темата  Християнската символика. Отдясно на Иисус наше ляво, различаваме Мария Магдалена, тя е коленичила, а ръцете й са сплетени сякаш за молитва. Прозрачния воал върху лицето и косите й само донякъде прикрива нейната жал. Зад нея изправени са Майката на Иисус и тайният Му ученик Йосиф. Богородица е бледа като платно, дланите й са сключени, а очите притворени. Йосиф я придържа през кръста, а полуотворената му уста издава, че той вероятно й говори за да я успокои. Трите фигури натежават в тази част от панела, но Грюневалд хитро прикрива това, като акцентира с още две светли петна в срещуположния му край, а именно Божият агнец и Библията в ръцете на Никодим. По този начин чрез трите бели петна в панела; дрехата на Богородица, Божият агнец и Библията, Грюневалд внася едно усещане за симетрия, което иначе не съществува. За да подсили това усещане, той използва близки по цвят тонове в дрехата на Йосиф и тази на Никодим.


Матиас Грюневалд, „Изенхаймският олтар“ (1510-1515), Unterlinden музей, Колмар, Франция

Преглед на олтара: ляв панел: Св. Себастиан; централен панел: Разпятие; десен панел: Св. Антоний; отдолу: Погребване


Матиас Грюневалд, „Разпятие“ (1512-1515), централен панел от Изенхаймския олтар

Рогир ван дер Вайден(Rogier van der Weyden), „Разпятие“

Матиас Грюневалд(Matthias Grünewald), „Разпятие“, 1523


Паоло Веронезе, „Разпъване“, 1580

Сваляне от Кръста

Рембранд, „Сваляне от Кръста“, 1634, Музей Ермитаж, Санкт-Петербург

Матей 27:55. Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;

 56. сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

 57. И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също се беше учил при Иисус.

 58. Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.


Оплакване на Христос

Оплакване на Христос е рисувано от Giotto, The Lamentation, c. 1305 (Arena Chapel, Padua); Rogier van der Weyden(Рогир ван дер Вайден), „The Lamentation“ ок. 1441Christus, PetrusThe Lamentation, 1455-1460; Сандро Ботичели, “Плач над Мъртвия Христос със Св.Павел и Св.Петър”, 1490; Пиетро Перуджино(Pietro Perugino), Pietà, 1493-1494; Джовани Белини, Pietà, ок. 1505Andrea del SartoPietà, 1523; Rosso Fiorentino, Pietà, 1537-1540; Tintoretto(Jacopo Robusti), The Lamentation over the Dead Christ (Pietà), 1560-1565Agnolo Bronzino(1503-1572), PietàЕл Греко, Pietà 1575; Паоло Веронезе, „Оплакване“, 1576-1582Анибале Карачи(Annibale Carracci), Pietà, 1599; Даниеле Креспи(Daniele Crespi) – Pietà, 1626; Хосе де Рибера(José de Ribera), Pietà, 1633Jan Lievens (Dutch, 1607-1674), The Lamentation of Christ, ок. 1640Jacob Jordaens(1593-1678), PietàЙожен Дьолакроа – Pietà, 1850; Винсент Ван Гог, Pietà(after Delacroix), 1889; Джовани Батиста Гаули(1639-1709), Pietà; Петер Паул Рубенс – „Оплакване на Христос“, нач. XVII в. Рубенс е рисувал „Издигане на Кръста“ и „Сваляне от Кръста“ (картината “Сваляне от Кръста”, рисувана ок. 1617-18, Музей Ермитаж, Санкт-Петербург разгледахме в темата: Християнската символика). Често Библейските теми в Изкуството: „Оплакване на Христос“(Pietà; The Lamentation) и съответно „Погребване на Христос“(The Entombment) не биват разграничавани една от друга. „Погребване на Христос“ е следствие и резултат от Оплакването Му, и настъпва във времето след определени действия на скръб и жалене. Както и Кръстната смърт води до Възкресение. Ако я нямаше тази последователност на действията не би се изпълнило Писанието. Библейската тематика „Христос на Кръста“ включва седем етапа: Носене на Кръста, Издигане на Кръста, Разпятие, Сваляне от Кръста, Оплакване, Погребване и Възкресение.

Петер Паул Рубенс, „Издигане на Кръста“, 1610

Петер Паул Рубенс, „Сваляне от Кръста“, (1612-14)

Чии са фигурите, които присъстват в централния панел на картината „Сваляне от Кръста“?

Отляво на Христос – наше дясно, различаваме тайният Му ученик Йосиф. Йосиф, с гръб към нас, облечен в алена роба с единия крак е стъпил здраво на земята, а с другия се подпира на дървена стълба, като същевременно придържа Исусовото тяло с плащеница. Над него изкачил се на стълбата, в полуанфас е Никодим. Дрехите му са в тъмно синьо, а тези на Йосиф в червено. Отдясно над двете женски фигури, различаваме Мария, майката на Христос. Тя е понечила да хване Иисус за дясната Му ръка. Дрехите й са тъмни, мрачни, подчертават нейната печал, скръб. (Не случайно живописните платна на тема Pietà – Оплакване, по скоро се превеждат, като Жал, жалене.) Под нея приведена е Мария, сестра й, а до нея е коленичила Мария Магдалена. Мария Магдалена придържа лявото стъпало на Иисус с ръце.


Петер Паул Рубенс, “Издигане на Кръста”, 1610, Катедралата в Антверпен


Петер Паул Рубенс „Христос на Кръста между Двама Разбойници“, 1620

Йоан 19:25. А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалена.

26. А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син!

27. После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом.

28. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.

29. А там беше сложен съд, пълен с оцет; натъкнаха на исопова пръчка една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30. А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31. И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам.

32. Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Иисус.

 33. Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите.

34. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35. И този, който видя, свидетелства за това; и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36. Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Негова кост няма да се строши“;

37. и пак на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха.“


Рубенс, „Оплакването на Христос“, 1616-17


Петер Паул Рубенс, „Погребване“, (1611-12)


Рубенс, „Възкресение на Христос“, 1612


Джото,“Оплакване“, (1303-1305)


Rogier van der Weyden(Рогир ван дер Вайден), „The Lamentation“ ок. 1441


Сандро Ботичели, „Плач над Мъртвия Христос със Св.Павел и Св.Петър“, 1490

Паоло Веронезе, „Оплакване“ (1576—1582), Санкт-Петербург, Държавният Музей „Ермитаж“.


Йожен Дьолакроа, „Оплакване“, 1850, Национален Музей Осло

Pietà (after Delacroix), 1889, Vincent van Gogh (1853-1890), Oil on Canvas, 73 X 60.5 cm, Van Gogh Museum, Amsterdam

Темата за Pietà – Оплакване, Жал, е тема вълнувала „умовете“. Сред   иконописните, живописни и скулптурни изображения различаваме мраморната „Пиета“ на Микеланджело Буонароти, връхна точка в Изкуството на това до какви висоти може да достигне Гения у човек.

У Винсент ван Гог различаваме едно ново живописно виждане, относно Библейските сюжети, разчупване на Иконописния канон и излизане извън пределите на неговите граници, където Експресионизма на цветовете взема превес. „Оплакване“, рисувана 1889 г. и днес намираща се в Музея Амстердам е едно смело хрумване на художника. Синьо-жълтите тонове, приглушеното веронезе, топлият кафяв цвят, експресивния ултрамарин са поставени до немай къде с точност върху платното. Истинска жал, сякаш фигурите плуват в безвъздушното пространство. Не на последно място можем да споменем религиозните възгледи на художника и неговите занимания по Теология. Занимания, които го тласкат в руслото на пълно себеотдаване, граничещо с лудост. Себеотдаване, тълкувано погрешно по онова време. Неговите проповеди сред миньорите са своеобразно Духовно очищение, а изкуството му, извор на една търсеща, жадуваща и забравена от Бога душа. Несъмнено религиозният отенък на творчеството му се дължи на неговите Богословски(Теологични) възгледи, повлияни още в най-ранно детство от баща му, пастор Теодорус Ван Гог.

“Мъката е по-добра от радостта. Мъката е очищение“.

Винсент ван Гог

Микеланджело Буонароти, „Пиета“, мрамор, 1497-1499, Базиликата „Св. Петър“ във Ватикана, Рим

Библейската тематика Христос на Кръста включва следните етапи;

Първи етап: Носене на Кръста
Втори етап: Издигане на Кръста
Трети етап: Христос на Кръста – Разпятиe
Четвърти етап: Сваляне(снемане)от Кръста
Пети етап: Оплакване
Шести етап: Погребване
Седми етап: Възкресение

Безспорно творчеството на Рубенс, покрива тези етапи най-пълно. „Издигане на Кръста“, 1610; „Сваляне от Кръста“, 1612-1614; „Оплакване на Христос“, 1616-17 и „Възкресение на Христос“, 1612, представляват олтарен триптих за катедралата „Св. Богородица“ в Антверпен, състоящи се от три части: ляв панел, централен панел и десен панел. Ако проследим хронологията на тяхното създаване във времето, ще установим, че   „Оплакване на Христос“ е рисувана едва през 1616-1617 г., тоест шест години по-късно от „Издигане на Кръста“ и близо три от „Сваляне от Кръста“. „Погребване“ и „Възкресение на Христос“ на Петер Паул Рубенс, рисувани в периода 1611-12 г., предшестват неговото „Оплакване на Христос“.

Как, и защо Рубенс е решил да затвори цикъла с „Оплакване на Христос“? 

В биографични бележки за живота и творчеството му е записано, че през 1609 г. е бил назначен като придворен художник, „главен“ при това.

Живописните му платна са свидетелство за това, че той е бил добре запознат с Библейските писания. Точното представяне на сюжети от Библията, възможността за тяхното фигурно разпознаване и анализиране го утвърждват като религиозен художник. Въпреки това не можем да отречем атлетичността  на телата и тяхната преувеличена мускулна маса. В противовес на иконописното излъчване, което би следвало да притежават у Рубенс наблюдаваме прекалена динамичност на позите, първичност на телата и подчертаване на тяхната физическа мощ. Това прави концентрирането върху дадена фигура почти невъзможно. Творбите му се оказват сложна плетеница от тела, които се борят за надмощие едно над друго.

Разглеждайки символиката Христос на Кръста и нейните етапи, би следвало да уточня, че тяхната последователност не е случайна величина, а закономерна предопределеност. Етапите са седем, но Цикъла започва и завършва със самото Възнесение. Началният и крайният етап циркулират в един Кръговрат, докато Възнесението е негова отправна точка.

Така например тематиката „Оплакване на Христос“ съдържа в себе си Разпятие и Кръстна смърт, Разпятието от своя страна е следствие от Носене на Кръста, което е резултат от Целувката на Юда, дефинирана като Предателство.

Погребване

Темата „Погребване на Христос“ много често е умишлено избягвана. Погребване на Христос е съпроводено с подготовка и извършване на един обреден погребален ритуал според обичаите на Юдеите. Тялото е било умивано, обвивано в чиста плащеница и помазвано с аромати, а главата привързвана с кърпа след което поставяно в носило или в дървен (каменен) ковчег. Самият гроб често е представлявал вътрешността на каменна скала или е бил издълбаван в някоя отвесна скала. Самото Погребване е съпроводено от жалеещи мъртвия Христос. Според живописните изображения това са Майката на Иисус, Мария Магдалена, другата Мария(Йосиевата Майка), Никодим, тайният ученик – Йосиф и други оплакващи и скърбящи. Христовото Погребване е Юдейски обичай обхващащ цяло едно Учение в Християнството за земния живот, Кръстната смърт, Възкресението и Възнесението.

Марко 15:42. И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота, 

43. дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Исус.

 44. А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали е мъртъв от дълго време.

45. И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.

46. И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и сложи камък върху гробната врата.

47. А Мария Магдалена и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагат.

Символи на Христовото Погребване

Варено жито – символ на Възкресението, червено вино – символ на Христовата кръв и хлябът – символ на Тялото Христово. 

Йоан 6:35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

Йоан 6:51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

1Коринтяни 10:16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?


Рафаел, „Погребване“, 1507

Матиас Грюневалд „Погребване“.

Матиас Грюневалд, Погребване, детайл от Изенхаймският олтар, (1512-1516), Unterlinden музей, Колмар, Франция


Бенвенуто Тизи(Гарофало), „Погребване“, 1520, Музей Ермитаж, Санкт-Петербург


Караваджо, „Погребване на Христос“, 1602 – 1603

Йоан 19:38. След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му.

39. Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.

40. И така, взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване.

41. А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42. И там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо.

Възкресение

Възкресението от една страна е акт за сбъдване на Писанието, а от друга за неверието и коравосърдечието на Учениците на Иисус.

Самото Възкресение е необяснимо за човек и съдържа в себе си непознатото. Първо, от една страна това непознато е сетивно познаваемо, чрез самото Възкресение извършващо се пред погледа на изумените войници(според живописните изображения), и второ  непосредствено познаваемо, чрез вътрешния ни свят, поради което го наричаме несъзнавано. 

Разбира се, тук не става въпрос за личното несъзнавано, а за КОЛЕКТИВНОТО, на множеството. Тъй като, като акт Възкресението е априорно даден архетип на Цялостната личност(Христос).

Несъзнаваното за което говоря, е част от Соматичната природа(основа) на Аза, откъдето произтича и неговата ограниченост. Тази ограниченост търси доказателство. Тук психичното съдържание(съвкупност от несъзнавано) на Аза бива осъзнавано едва след неговото представяне на субекта. Недоверието на Св. Тома е израз на това съзнаване от психиката в момента в който пъха пръст в раната на Христос.  Неговата Вяра почива на емпириката.

Караваджо, „Недоверие на Св. Тома“, 1601-1602

Марко 16:6. А той им каза: Не се плашете; вие търсите Иисус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха.

7. Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

8. И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.

9. И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа.

10. Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали, които Го жалееха и плачеха.

11. Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.

12. След това Иисус се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, като отиваха в едно село.

13. И те отидоха и известиха на другите; но и на тях не повярваха.

14. После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.

15. И Иисус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.

16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.

17. И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

18. змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.


Пиеро дела Франческа (1420-1492), „Възкресение“,(1463-65)


Resurrection by Raffaelino del Garbo, 1510

Паоло Веронезе, „Възкресение на Христос“, 1570

Възкресение Христово и Юдейският Празник Пасха

Пасха е свързан с Възкресението на Христос от мъртвите. След решение на Първия вселенски събор през 325 г., е прието Пасха да се отбелязва в „първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие“. Наименованието Пасха(Великден) е транслитерация на гръцката дума: Πάσχα и идва от иврит פֶּסַח  > Pesach(Песах). Етимологията е възможно да произтича и от асирийското название Рasahu или арамейското  פִּסְחָא, Рasha.

Левит 23:5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господня;

Лука 22:1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

Йоан 13:1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.

1 Коринтяни 5:7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.

Възнесение

Докато Възкресението е мъгляво и пропито с мистицизъм, то тематиката относно Възнесение на Христос е отправна точка в Изкуството и пълно завършване на Цикъла, Христос на Кръста. Възнесение на Христос се извършва пред очите на Майка Му и на Учениците Му.

В картините посветени на Възнесение, присъстващите около Иисус са повече или по-малко според религиозните виждания на художника. В някои картини присъствува само Майка Му, като жена, а в други различаваме няколко женски фигури за които можем само да гадаем.

Възнесението на Исус

Марко 16:19. И така, след като им говори, Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.

Марко 16:20. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха.


Андреа Мантеня, „Възнесение на Христос“, 1460-1464

Бенвенуто Тизи(Гарофало), „Възнесение на Христос“, 1510-1520


Рафаел, „Преобразуване“(Възнесение), 1518-1520


Бенжамин Уест, „Възнесение“, 1801

Следва

Автор: Соня Пехльова
01 – 06 Март 2012 г.

Advertisements