Снимка: http://makingmagique.com/ 

Тя обува прозрачни чорапи и сплита крачета,
а синята панделка в косите й свети.
Навън е уханно и пролетта иде свежа,
ала тя вечно нехае и очаква младежа.

Но, къде го? Не идва. И защо ли го няма!
Два врабеца надничат в нейната стая,
„чик-чирикат” любовно и сякаш нарочно,
а тя се разтапя.

На пода, сякаш на сцена
светлината струи по бедрата й бели,
и се спуска изящно по-нейното тяло,
а то тръпне за ласки, за любов, за наслада.

Иззад завесите мигом наднича,
да не би да изпусне своя Ромео.
Би убила за него, би сторила всичко
за една негова дума, прегръдка, въздишка.

Неусетно менят се сезоните,
вятърът в клоните шумоли…
Няма утеха, самотно висят роклите,
и обувките потънали в прах…

Може би,
някъде другаде –
я чака Принцът във фрак.

Соня
вторник, 07 Февруари 2012 г.

Advertisements