Тя разхожда се значи, с чадърче в ръката,
а той я гледа някак смутен.

Редом до нея стъпва в житата,
и да я заговори не смее съвсем.

– Кажете сеньор, какво Ви тревожи,
нима притеснявам ви с нещо, уви!

О, не сеньорита!, мила госпожице,
просто останах без думи…

– Вие, без думи не вярвам в което.
Казват, че мил сте, дори джентълмен.

И в тоя миг заваля от небето,
а той пристъпи към нея пленен.

Позволете ми, моля, да Ви последвам,
тъй изящна сте, за мен ще е чест.

– Позволявам, сеньор, но с една уговорка:
Да сте разумен и не твърде свенлив.

И запристъпяха по пътеката тясна.
Измери я от глава до пети,
там сред житата корсета й смъкна
и я люби до ранни зори.

Соня
петък, 08 Април 2011 г.

Coming Through The Rye by Robert Sauber

Вж: Прекрасные дамы

Advertisements