О, тъй божествено е твойто тяло
До тебе коленича аз,
И не в доспехи като рицар, а изцяло
облечен съм във дрипи аз.
Немея пред лицето ти овално, пред скулите със розов цвят,
По миглите ти е полепнал вяло и малко руж
Та очертаваш мрак.

Пред кръста гола голеничка коленичиш и молиш се
В атлазени чаршафи, леглото ти олтар;
а мене към грях и изкушение отвява.

Тъй порцеланова и крехка ми изглеждаш,
че ако те докосна ще се счупиш.
Косите ти изтичат разпенени, топят се в моята усмивка.
И не че не желая да те взема, в прегръдките си
аз да те притисна, страхувам се дори да помечтая
и гледам отдалече като Призрак.

Соня
четвъртък, 18 Ноември 2010 г.

Advertisements