Навън ръми,
а в мен детето се пробужда.
Неделята във пролетна мъгла;
долавям образи все чужди и стъпки нечии
пред нечия врата,
не моята…
По коридора суетят се
и с гласове на утрото;
надвесени над тоя град тъй блед,
измършавял
се поздравяват сякаш за последно…

Соня
неделя, 26 Април 2009 г.

Advertisements