“И се оттеглям днес от свойто вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние – достатъчно за да те имам
до мен.”*

БЕЗНАДЕЖДНО

На Е.

Здравей, Любов! –
за „Сбогом“ не отвръщай,
нито на мен, нито на друг – Любима.

Отиваш си, тъй безнадеждно нежна
и по-красива.
С ръце главата си притискам,
по-глух, по-ням от всякога…
О, де да можех да ти кажа,
но не мога, дори сега макар и да е вечер
да изживеем утрото…

О, февруари!
оглеждам се, а бялото ти –
киша.

И крачейки във тоя сняг –
посипал бих главата, раменете;
погребал бих и себе си – Сърце.
Защо туптиш?
По-влюбен, по-злочест съм
и място не намирам тук,
а някакви госпожици се кискат:

Глупак! –
но аз отвръщам;
Луд.

Соня Пехльова
вторник, 22 Юли 2008 г.

_________

*Из НЕПОПРАВИМО на Г. Бояджиев

Advertisements