На майка ми

Небето над Екали тъй пламтящо
подпират го столетните борове и две ръце ми махат,
две очи иззад паджурите в зелено ме приветстват…

Дори щурецът прави път в тревите пожълтели на септември –
а твойте стъпки някъде личат помежду София …

А тук е есен, в утрото мъгливо между панелните пространства крача
и някак си съвсем неприветливо ме срещат изтерзани минувачи.

………………………………..

А бяхме близки – толкова далечна сега си ти сред чужди,
навън като във пещ е, ако мигнеш ще те изпепели градът… а по-нататък!

Соня
неделя, 30 Септември 2007 г.

________________________________________________________
*ΕΚΑΛΗ, квартал в Атина

Advertisements