Жената – крак връз крак преметнала, а чехлите й сини са опърпани
и смуче уморено от цигарата, след туй отпива глътчица коняк.
А гърбом срещу мене – друга в черно, подпряла лакът върху масичката,
разказва нещо, маха със ръце, след туй отхапва някакъв сладкиш
и продължава да мърмори, поклащайки се като гарван.
Съвсем отляво – господин, във мораво-зелена блуза, катери се
по стълба, досам навеса на близкото кафе, а пък, снага подряла –
случайно да не падне, в оскъдна рокличка – една девойка го придържа.
Светът абсурден ви се вижда, зная, ала един чадър разперен
прави сянка; и там, под нея – двама влюбени се гледат мълчаливо.
Едно хлапе във рокля белоснежна върти се в кръг, подскача и
притичва към детската площадка… Часът е близо шест.

Соня
четвъртък, 23 Август 2007 г.

Advertisements