Безброй алеи прекосих до твоята преди да стигна,
и колко мъка причиних на другите, когато тръгвах изневиделица!
И никой – та дори един! – на прага си не ме посрещна;
затръшнати зад мен врати остават, а аз вървя по склона.
Безброй алеи прекосих до твоята преди да стигна,
зеленото й улових, но я рисувах в тъмно
и не, че нямах цвят, а беше вечер –
залязваше над нас градът, във огнено кълбо облечен.
Ухаеше на див чемшир и цъфнали лалета,
и сякаш някой с тебешир надраскал бе небето.
Ухаеше и на тютюн, и на чаршафи белоснежни,
на ром, скариди и парфюм, на джинджифил и още нещо.

Соня
неделя, 19 Август 2007 г.

Advertisements