Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка,
като детско креватче –
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
“вечен”,
сънища има, тъй че вашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и – хоп! –
да се изтърси от своя гроб…

Жак Превер, из стихотворението „Не бойте се!“*

ПОСМЪРТНО

На баба ми
и вместо отговор

Вали и тук… Тук всякога вали.
Небето изваля се тия дни –
тъй сумрачно и буреносно
в мен вали оная скръб…

Вали и тук, а гробът се чернее –
и хвърлих кал наместо пръст.
Безброй червени карамфили
изгряваха околовръст…

Дъждовен ден – смъртта не пита,
очите ни за светлина
затваря тихо, неусетно,
и ни извежда – под ръка.

Не знам за Брест, но има стих Превер,
не „Барбара“, „Не бойте се!“ – се зове,
та тоя стих ми легна присърце,
като утеха в траурния ден.

Тревожа се, как точно си разбрал,
но тая скръбна вест ме натъжи,
и истина е: Всички сме сами –
покойници към оня свят вървим.

„Не бойте се!“ – не се боя за мен,
за мъртвите и живите тревожа се,
с пръстта ще се загърна някой ден,
но дотогава…

Соня
сряда, 30 Май 2007 г.

_______________________
*Превод на Валери Петров

Циклами

Циклами

Advertisements