Раждането на Венера (1879) Уилям-Адолф Бюгеро

„Раждането на Венера“, една изключително известна картина и рисувана от различни автори като Сандро Ботичели и Уилям Адолф-Бугеро не може да бъде разгадана, без да се познава в детайли Древногръцката Митология. Защото Венера е всъщност Афродита, а етимологичният произход на името идва от гр. αφρός (ο); [афро̀с] – пяна, богиня на любовта и красотата в Древногръцката митология. Известна е също като Кипърската царица или Киприда [Афродита], родена край Пафос, Кипър, където била почитана, като спътница и помощница на плаващите в морето. Родена от морската пяна и семенната течност на Бог Хронос от гр. χρόνος [хро̀нос], Време.

Афродита е сътворена край брега на Пафос в Кипър, чрез сблъсъка на Ο Ζέφυρος (Полъха или западния вятър) в морето и отведена от Часовете (Οι `Ωρες – Божества на времената и годините) до планината Олимп, където е представена на Зевс(Ζευς), известен като Юпитер(Ο Δίας) и на останалите Богове.

Изкуството не може да бъде разгадано без прочит на Библията и без познаване на Митологията, Орфическата Космогония, Теогония, както и на античната литература, защото се основава на тях и черпи своето вдъхновение именно от тях.

Например Сикстинската капела изрисувана от Микеланджело Буонароти е едно живописно описание на Библията. Повечето от най-известните художници и скулптури са познавали в дълбочина религиозните текстове и писания, а творбите им са свидетелство за широки религиозни, орфически и митологични познания.

Любовните знаци, това са знаците на Еротас. Те са свързани с любов, страст и секс. Фразата „κάνω έρωτα“ буквално се превежда: Правя любов[секс]. Под „любовни знаци“ би следвало да разбираме, знаците, които са следствие от сексуално влечение и породените от това влечение чувства. Тези знаци са заложени в езика на тялото и са сетивно възприемаеми.

„Ерос бил предимно покровителят на мъжката любов, докато Афродита* управлявала мъжката любов към жените. Затова неговата статуя можела да бъде намерена в палестрите, едно от главните места за мъжете, където общували с любимите си, и на него спартанците принасяли жертви преди битка. Мелеагър записва ролята му в поема, запазена в гръцката митология: “Кипърската царица**, жена, хвърля огъня, който подлудява мъжете по жените; но самият Ерос владее любовта на мъжете към мъжете“.

Слабините са седалище на чувствата, което символизира страст, силно увлечение, което съединява мъжкото и женското начало. Както знаем Вавилон** е Блудница, Великата Майка и Майка на Отмъщението. Нейната божествена форма е Свещена блудница, а нейния първоначален „символ“, емблема е златен потир. Нейн съпруг е Хаос, „Бащата на Живота“ и мъжка форма на Творческото начало. Вавилон е често изобразявана, като съществуване(битие) заедно с меч, сабя и яздеща Звяра. Вавилон се представя, като свободна жена изпълнена и изразяваща сексуален импулс.

Етимологичният произход на Вавалон е спорен, тъй като се позоваваме на няколко източника. Първоначално това е сходство близко до Вавилон. Вавилон е значителен, град в Месопотамия, част от Шумерската култура. Съвпадащо при шумерите божество е Ищар – богиня на любовта и войната. Вавилон е град, който е споменат на неколцина места в Библията, и е изображение на един Божествен рай, който е паднал под разрухата – падение, поквара, предупреждение срещу Сатаната и декадентството-упадъка.

_______________________________________________

*Афродита от гр. αφρός (ο); [афро̀с] – пяна, богиня на любовта и красотата в Древногръцката митология.
**Кипърската царица или Киприда [Афродита] е родена край Пафос, Кипър, където била почитана, като спътница и помощница на плаващите в морето. Родена от морската пяна и семенната течност на Бог Хронос от гр.
χρόνος [хро̀нос], Време.

**Babalon

Автор: Соня Пехльова

Advertisements