Сънувах сън –
а стаята “празнееше”
и само одъра надничаше.
А ти досам вратата й се спрял,
тъй отдалеко и се взираше.

Снега пътека стелеше към тебе,
а аз преминах окъсняла,
на прага кротко ме очакваше
помислих си – последната раздяла.

Сънувах сън
и покрай бялата ти зима,
и също тъй “безцветната” ти къща,
завръщах се безпаметно,
и пак отново те прегръщах.

вторник, 20 Септември 2005 г.

Advertisements