Когато заключа вратата за спомени
и остържа о дръжката тяхната кожа,
когато оставя ги вън непоканени,
а те хлопат ли, хлопат отново.
Когато напират дори през ключалката,
надничат дори през прозореца…
Когато заключа вратата за спомени
и смачкам ги като цветна хартия –
тогава кървят дланите смазани,
а сърцето бие ли, бие.
Когато заключа вратата за спомени,
а те изотзад се опитат да минат,
тогава ще срещнат отпор и прокудени
със моето минало ще си отидат.

понеделник, 05 Септември 2005 г

Advertisements