БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Йоргос Сеферис (1900-1971)

Γιώργος ΣεφΏ?ης

Истинското му име бе Йоргос Сефериадис*, роден в Смирна през 1900-та. Следва право и е назначен за дипломат. През целият си живот непрекъснато пътува. В началото като аташе, а по-късно, като посланик, служи в много гръцки посолства в чужбина. Това, разбира се насочва източника на вдъхновения предимно в работата му.

Ако и образованието му да беше повече европейско без гръцко, не само, че не се отказа от гръцката литература, но я оформи в дълбочина, с цел да я обнови. В поезията е повлиян от Томас Елиът, Пол Клодел, Пол Валери и Езра Паунд. Онова, което прозира неизлечимо с печата му в голямата гръцка поезия е националната катастрофа през 1922-ра.

През 1963 г. репутацията на Сефери се изплъзва от границите на родината му и се разпростира в целия свят с присъждането на Нобелова награда за Литература. Той е първият грък, който почете с голямата духовна награда света. След него през 1979-та е Одисеас Елитис.

Когато през 1967-ма диктатурата в Гърция свали конституцията и ограничи личните свободи, Сеферис се обяви остро срещу нея, толкова писане, колкото и заяви. За съжаление обаче четири години по-късно през 1971-ва, смъртта затвори завинаги очите му и той напусна негодуващ пространството в новогръцката литература. След смъртта му са издадени личните дневници, носещи заглавия – “Дни….” и “Политика”.

Сеферис не е лесен поет, нито енигматичен. Езикът на който беседва е труден, в речта обаче този глас е чист, ясен. Имам впечатлението, как умира навременното изказване, което не може да каже друго. Това е повече от обичано в поезията му, простотата която достига с топлина едни признания. Поезията на Сефери не е весела; тя е песимистична и меланхолична. Отразява скръбта на човек, разсъждаващ много нависоко в хуманизма и на Гърция – с горчивата утайка от робството и етническите перипетии. Все пак настроението не води в отричане и катастрофа. От една страна мракът е светлина, черно и бяло – “от страната на слънцето”** крепостта на Азия ще се въздигне в края „ασπιδοφόρος ο ήλιος πολεμώντας“. Долу от отрицанието има вяра, която закриля от отчаянието и едно силно чувство, което анализира и предпазва от деструкция и нихилизъм.

Предложението на Сефери в литературата е твърде значимо, то отваря нови хоризонти в гръцката поезия и го издига, като цялостен поет.

Сеферис прави преводи на трудовете на Т. С. Елиът, “Изоставена земя” и “Убиец в Църквата”.

Произведения:

«Στροφή» 1931 – Завой
«Στέρνα» 1932 – Щерна
«Μυθιστόρημα» 1935 – Роман
«Τετράδιο Γυμνασμάτων» 1940 – Тетрадка за упражнения
«Ημερολόγιο καταστρώματος Α΄» 1940 – Корабен дневник Ι
«Ημερολόγιο καταστρώματος Β΄» 1944 – Корабен дневник ΙΙ
«Κίχλη» 1947 – Кихли
«Ημερολόγιο καταστρώματος Γ΄» 1955 – Корабен дневник ΙΙΙ
«Τρία κρυφά ποιήματα» 1966 – Три тайни поеми

превод от гръцки: Соня Пехльова
Електронна публикация на 26 Април 2007 г.

_______________________________________________________
*Γιώργος Σεφεριάδης
**“από το μέρος του ήλιου“

––-
Закон за авторското право и сродните му права Глава втора
Обекти на авторското право
Закриляни обекти

Чл. 3.(2) Обект на авторското право са също:

1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

Advertisements