На Р. Ченков

О, Боже, натъжи ме в тоя ден
и ме възрадва също…
а някъде съвсем опечален
един чудак в съня си ни прегръща.

Eдин човек дома си не напуска,
но е навсякъде и в Теб*, и в мен.
И между мъката му там на кръста –
кървим, а той върви към Теб.

Един човек дома си не напуска,
но е навсякъде и крачи между нас.
Пространството край улицата пусто,
уж, черно-бяло се изпълва с аромат.

А, как живее, пише, диша, чувства,
не се вълнува никой в тоя град.
Един поет за някои – скучен

…………………


неделя, 01 Април 2007 г.

––––
*В случая обръщение към Бог.

Advertisements