Баткун – бил ли си там?!
Денят и нощта се сражават,
а ти на легло прикован
воюваш със демони свои.

Ти просто си там неудача
отритнат от целия свет,
ти просто си там без задача,
ти просто си там не-човек.

В леглото – последната лодка
потъваш във мътно море,
а то те зове безпощадно
протяга безумно ръце.

Не помниш лицето ми – зная
и в твоите кухи очи
прибягва живеца подгонен,
додето утихне взори.

Ръка върху моята сложи
в безсънните луднали нощи,
тъй тежка сякаш граната
сълза по бузата гложди.

Приседнах в твоята лодка,
приседнах с надежда,
една дъщеря непозната –
и друга в смъртна одежда.

И двете се молим за тебе,
и всяка те иска –
живот прекалено коварен,
и тяло о него притиснато.

събота, 17 Септември 2005 г.

Advertisements