„Но аз все жадувам думите ти, течащи от хубавите ти устни“

Из реплика на А.

Нима е влюбване или пък сладък грях,
та с мен флиртуваш толкова неземно.
От всичкото, което не разбрах,
бе онова, тъй строго забранено.

С какво те изкуших аз не разбрах,
та думите ми, са ти тъй потребни …
Покани ли ме, та стоя сега
на прага ти, но без да те последвам?

И колко пъти питам ще греша,
и колко пъти ще ме чакат отегчени
пак там на входната врата –
любовници, приятели без време?!

Жадуваш ме, а аз жадувам друг,
дори не зная – знае ли за мене
и ядно свивам женския юмрук,
а по челото ми избива пот студена.

Нима е влюбване, или е само сън,
във който несънувана оставам,
и срещам някъде отвъд
едни очи, които ме забравят.

сряда, 07 Февруари 2007 г.

Advertisements