На Г. 

Аз знам по празник си самотен,
вглъбен и тъжен призори
и няма как да те докосна
от думи бездна ни дели.
Аз виждам как цигарата в ръката
догаря и кълбета дим
из стаята ти къдрят тъй лениво,
навън е зима, а в душата ветровито.
Нима на Рождество не се празнува!
Чуй отдалече онзи звън отеква някъде,
където и прагът пуст е, но насън.

вторник, 26 Декември 2006 г.

Advertisements