Безкрайна нощ, а утрото далечно, безименно и ветровито
и в часовете безметежни омраза и любов се вплитат.
Безкрайна нощ, а в нея ти си, там някъде в сумрака нежен,
опитвам се да бъда тиха, да бъда твоята надежда.

Опитвам се да бъда пряма и с устните си острието да разсичам,
за да ти кажа, да ти кажа само:

че в любовта си отдалеч ще те обичам,
че в любовта си отдалеч ще те докосвам,
че в любовта си отдалеч ще те целувам.

Нима изглежда невъзможно! Нима се питаш как ще го направя.
Тъй отдалече сам ни Бог докосва. Тъй отдалече с вяра е възможно.
Тъй отдалече любовта е близо и прагът й е станал път – Голгота.
И всеки “разпнат” е възкръснал роден наново за Живота.
А моята омраза днес си тръгна, а моята омраза те възлюби,
защото без любов тя е жестока, а пък със нея е безумна.

сряда, 27 Декември 2006 г.

Advertisements