Изгубих се живот във теб,
изгубих се в човешката неволя
и в онзи нечовешки свет
във който търсих, страдах и се молех.
Изгубих те, преди да се родя,
преди да си поема дъх от тебе
и ето днес изправена стоя,
и всеки ден е съдник – Но не мога!
Не мога повече да се виня,
че съм такава, дето ме направи,
че зрънце съм от твойта суета,
която място в себе си остави.
Изгубих се живот във теб –
изгубих те, преди да те намеря
живееш ме, а аз умирам в теб,
но остави ме с тоя лош късмет,
и положи ме в гроба си – спокоен.

Соня
вторник, 07 Ноември 2006 г.

1476628_10152084284478185_130159495_n

Advertisements