Нощта настъпва във зениците на зимата,
а моят дъх е огън безнадежден,
листата, вятъра, градината
загръщат ме с частица безметежност.

И ето тук, накрай света изгубена –
изгубвам те в мъглата на сезоните,
а недалеч дочувам тактове
от сякаш незавършена симфония.

Нощта настъпва във зениците на зимата,
а моят дъх е огън безнадежден,
небето спуска се отчаяно, сълзливо
и трополи в улуците …

сряда, 11 Октомври 2006 г. 

 

Advertisements