Не съм аз тази дъщеря, която
искаш да притиснеш във прегръдка,
нито онази, дето слава чака я.
Не съм аз тази дъщеря,
която мислиш си, че съм,
нито онази със душа най – чиста.
А тази, дето ти тежи и като камък,
а тази, дето вкопчи се жестоко,
като окова тежка и ръждива.
Не ме ли виждаш? Аз съм тази,
която в нощите безсънни се промъква,
която в мислите ти броди, която ти навява мъка.
Не ме ли виждаш в любовта си сляпа?
Не ме ли виждаш, хранейки надежди?
Не съм аз тази дъщеря, която
искаш да притиснеш във прегръдка,
нито онази, дето имаш вече.
понеделник, 23 Октомври 2006 г.