Повтаря се изтичащия час
отново и отново …
Целувките и шепота едва
долитат за да се сбогуват.
Красива ли, а може би жена,
дори и в стих не се римува.
Душата ли, тя тръпне от слова,
пък ти ходи да ги тълкуваш.
Повтаря се изтичащия час
отново и отново …
Ръката ми във твоята сега,
как болката набързо ще лекува?
И ето виждам входната врата
през нея влизам и излизам.
Изляза ли – не съм си у дома,
а вляза ли – домът излиза.
И тъй се разминаваме,
но докога?

Соня
петък, 06 Октомври 2006 г.

Advertisements