На Кирилик

В самата селска плът небето се заглежда,
а слънцето рисува я, тъй розова, тъй свежа
и я целува по заоблената гръд.
Едно желание в душата ми остана
да се завърна тук сред есенната шума,
а зиме сред решетъчния плет
да стихоплетствам, тъй на воля
необетована от своя мироглед.
Нима ме спира гражданския порив?!
Виж необятните нивя след дъжд,
виж селянина в черквата се моли,
безброй картини в цъфналата ръж.

Соня
понеделник, 09 Октомври 2006 г.

В цъфналата ръж

В цъфналата ръж

Advertisements