Иван Крамской, „Христос в пустинята”, 1872
Великата картина на Иван Крамской – „Христос в пустинята”, си остава пример за ”православна библейска живопис”. Иван Крамской е руски художник представител на Реализма през 19 в. Въпреки това образът на Христос е живописван сухо в духа на стилизирания образ на Бога в иконописта. Дрехите са в синьо и червено, нещо твърде типично за иконописния канон. Самата етимология на думата живопис предполага живот + пиша, изписвам, тоест предполага едно животоописание на Бога. Представата за образа на Христос у Иван Крамской, е представа наложена от буржоазното общество в което той живее. Това буржоазно общество го тласка към Художествената академия в Петербург, от която той бива изключен поради нетенденциозното си поведение по онова време. Значи картината не е рисувана в духа на «академичното изкуство», което бъка от правила и своего рода закони, кое и как. Той е передвижник и основател на „Асоциацията на пътуващи изложби на изкуството”.
Но да се върнем към образа на Христос в пустинята. Христос е седнал върху една каменна скала, а наоколо пустош, докъдето ти стига погледа и се слива с хоризонта в синьо-виолетова ивица призрачно небе. От приседналата на скала фигура лъха отчаяние, безнадеждност. Сключените длани издават тревожност. Главата е приведена към тялото, а погледа на Христос е лишен от виделина, в зениците му присъства предимно тъмния цвят.
Иван Крамской, рисува образа на Христос, такъв, какъвто го има у себе си. Но всеки от нас го има по-различен начин, поради което едни определят картината като велика, а други като посредствена.
Иван Крамской, “Портрет на неизвестна жена”, 1883
Картината коренно се отличава от останалите картини на художника. За сведение на случаен принцип сравняваме “Христос в пустинята” с “Портрет на неизвестна жена”, 1883 - в картината наблюдаваме живописен похват характерен за всички останали платна у художника. Силно изразеният реализъм вероятно контрастира с реалното отражение на жената в огледалото. Меката кадифена шапка, черната сатенена панделка върху палтото, кожената му яка и маншети… Сякаш ние действително стоим до жената във открития файтон и студената руска зима придава на лицето ни розовина и свежест. А Христос, въплъщение на един изтерзан човек. Застиналата му поза, наведената надолу глава, вплетените пръсти, босите му нозе върху камъка ни правят по-скоро съпричастни към неговото страдание, мъка. “Христос в пустинята” е рисувана през 1872 г., а “Портрет на неизвестна жена” през 1883 г. По-добър ли е станал художника в рамките на тези единадесет години или не? Само година по-късно, той рисува “Портрет на художника Иван Шишкин”, 1873г., платно в което няма и следа от стилизирания образ, тъмните тонове, приглушената светлина. Безспорно “Христос в пустинята” се смята за една от най-известните му картини, въпреки своите недостатъци.
Иван Крамской,”Портрет на художника Иван Шишкин”, 1873
Въпреки, че Крамской отрича академизма, той се оказва силно повлиян от него, за което свидетелствуват и живописните му платна.
Защо “Христос в пустинята” коренно се отличава от останалите произведения на художника? В биографията му е записано, че той е чиракувал като иконописец, факт, който не бива да пренебрегваме. Напълно възможно е Крамской да се е лутал между правилата на Иконописния канон и тези на Академичното изкуство. В картината “Христос в пустинята” взема превес канона. Стилизираният образ на Христос, декоративния характер, приглушената светлина, липсата на светли тонове ни напомнят по скоро на иконопис. Нещо съвсем обичайно имайки предвид библейската тематика на картината.
Изкушение в пустинята
Какво е правел Христос в пустинята? Библията ни дава отговор на този въпрос.
Лука 4:1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни
2. където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня.
3. И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.
4. А Исус му отговори: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.”
5. Тогава, като Го изведе на една висока планина и Му показа всички царства на света, в един миг време, дяволът Му каза:
6. На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам.
7. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8. А Исус му отговори: Писано е: “На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.”
9. Тогава Го заведе в Йерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу;
10. защото е писано:
“Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят;
11. и на ръце ще Те вдигат,
да не би да удариш о камък крака Си.”
Оказва се, че след прочит на тези редове, у нас не остава съмнение относно иконописния характер на платното, както и неговият библейски сюжет. Въпреки буржоазното общество в което живее, този сюжет у Крамской е отчасти изведен от Библейската символика и Християнска култура на един свят позабравил Бога. Свят, който се нуждае от Изкуството, свят, който се нуждае от Припомняне. Живописните изображения, графики и рисунки не са само своеобразна алегория, парабола, а отражение и символна интерпретация на онова, което не би могло да се обясни в литературата и поезията. Според етимологията, думата алегория от гр. Αλληγορία, е всъщност метафора - Μεταφορά(придвижване на обект от един знак(място) в друг). Обикновено алегориите се преплитат с художествени похвати и амплификация, каквито наблюдаваме у Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес, испански живописец и график.
Франсиско Хосе де Гоя – Бога на алегориите в изкуството
Francisco de Goya. “El sueño de la razón produce monstruos”, n.º 43 de Los Caprichos.(1799).
Текст към отпечатъка на гравюрата в Музея “Прадо”: „Фантазията, изоставена от разума ражда(произвежда) невъзможни чудовища: обединен с нея, тя е майка на изкуствата и извор на нейните чудеса”. - La fantasía abandonada de la razón produce monstruos imposibles: unida con ella es madre de las artes y origen de las maravillas (Prado).
Призраците на Гоя освободени по време на Сън, чрез подсъзнанието, са призраци на Съня, в който силата на Разума спи сред “Мрака на невежеството”. Картините на Гоя представляват една характеристика на Философията на Просвещението.
“El autor, soñando. Su yntento solo es desterrar bulgaridades perjudiciales, y perpetuar con esta obra de caprichos el testimonio sólido de la verdad” (Francisco de Goya y Lucientes, 1797).
Да разгледаме скритата символика в гравюрата. Прилепите над спящия са пазители на съня и нощта, и символизират сънищата, илюзията, фантазията. Вътрешните демони, вътрешният свят на реалността са проявление на илюзорния свят на сънищата.
Непосредствено зад дясното рамо на сънуващия чудовища, различаваме Бухал. Бухала е свещена птица, символ на мъдростта и разума, в Гръцката митология той е постоянен спътник на Богинята Атина. В някои далекоизточни култури, той е пазител на отвъдния свят, както и на душите при прехода им в Царството на мъртвите. Но Бухала символизира и сила, знание, интуиция, мистика, дълголетие, прераждане, пророчество. През Средновековието се е смятало, че Бухала е въплъщение на злите сили и символизира магьосничество, вещерство. В гравюрата на Гоя, “Сънят на Разума ражда чудовища” е напълно възможно, Бухала да се явява спътник на чудовищата и да споделя тайните на нощта. Той съпътствува самотния, скверния. Като архетип на мъдростта и Разума, чрез своята магическа “вътрешна светлина”, благодарение на която вижда в тъмното, озарява сънуващия в Съня. Така се постига освобождаване на съзнанието, чрез “Будност”(в съня).
Рисът е потаен, неуловим, проницателен. Вероятно в гравюрата той е пазител на тайните, мистериите. Силата на “ясновидец”(всевиждащ) му дава възможността да разкрие вътрешните видения у сънуващия и да пази тези видения(чудовища). Символизира бдителност, будност.
Следва
Автор: Соня Пехльова
четвъртък, 23 февруари – 29 февруари 2012 г.
