Едуард Мане, “Закуска на тревата” 1863 – Париж, Musée d’Orsay
Животът е Жена!
Като поема тази нощ Я чакам,
ще задържа Луната със ръка.
И може би сред купчина картини,
откривам най-прекрасния шедьовър:
„Закуска на тревата”,
Тя е в бяло, чадъра й трепти сред синевата,
а той до нея, целият Изстива!
Закуска с цветове, и с аромати.
Кой би мечтал за нежната й кожа,
а другата излиза от водата,
и чака я с „бастун”, като велможа.
Тя е твърде спокойна подпряла брадичка.
Господата не я вълнуват…
Една птичка сред клоните чурулика:
Любовта й за друг е.
Гледат се двамата, разговарят,
а дамите присъстват някъде другаде…
В любовна прегръдка живота
е сграбчил телата – учудени.
Закуска с Френско грозде*, хлебчета,
и нищо друго, кошницата празна,
до нея на тревата са разхвърляни:
Лилава шапка, синя рокля и обувка.
Жена без свян, и в погледа и сладост;
Защо да се свени и пред кого?,
Тъй наболял въпроса, че предизвикал
критики и зло.
Но не веднъж отдадени на удоволствия,
когато слънцето изкачва се зад хоризонта,
и плътското е вземало участие,
било то на тревата, във сеното…
И любовта е шепнела в ухото:
Животът е Жена.
Соня
събота, 18 Февруари 2012 г.
*
