Дойде и беше сън, а аз сънувах.
И прекоси сърцето ми с ръце,
Душата ми чрез твоята бленува:
Така обича нощното небе.
Дойде и беше сън, а аз мечтаех.
И Часовете гонеха се един – друг.
Пред моят праг тик-такаше и Времето*:
Така, и със минутите до тук.
Дойде и беше сън, а аз рисувах.
И над дъгата беше само Бог.
Но уморен в Играта си – Сънува:
А аз съм само сън, дълбок.
Валят звезди и ни една не пада,
остава във небето да виси.
В Съня ще се протегна да я взема:
По-тихо и не ме буди!
Соня
събота, 18 Февруари 2012 г.
И прекоси сърцето ми с ръце
