Като гледам как растеш,
как тичаш, падаш и се изправяш.
Като гледам как изучаваш света,
как се дивиш и радваш на всичко съществуващо…
Безкрайна топлина ме изпълва
и надежда за тебе, човечество.
Скъпа моя, не е нужно да казваш нищо,
а аз няма смисъл да ти обяснявам света на възрастните.
Усмивката ти, стопява делничната суета
в която сме поставени…
Люлея те, а ти се смееш, присвиваш очички и грееш.
Уви, ние нямаме криле с които да полетим
над къщите, над дърветата и хората.
Но ти можеш да полетиш над тях,
ви-со-ко, ви-со-ко.
Соня
петък, 01 Април 2011 г.
