В Париж
С два куфара Тя крачи из Париж.
Града на любовта, на Сена,
и ето свива покрай „Мулен Руж”,
Да влезне ли, покрай онази сцена?
И ето светлините в жълто, в синьо,
и сивкавия дим посред нощта…
обгръщат я и тя отпива.
Тя крачи към последната надежда,
но в дъното й отчаяние, тъга,
какво като мъжът отсреща изпива я до дъно, начаса.
Загърната в зеления балтон се слива със дъжда и със мъглата…
Но ето Лувъра, Монмартр и Париж не я оставят дъх да си поеме,
И ненадейно „Шанз-Елизе” зове я към поредната дилема,
“Je t`aime” се носи по площада,
и всеки някого обича,
но тя стои сама на ъгъла и чака своята Любов,
на чисто.
Соня
събота, 31 Декември 2011 г.
Édouard Léon Cortès (1882-1969)
