Като термален извор си гореща, неразбираема и зла,
и стига ми със тебе среща, една – едничка на света.
Ще ме помолиш да остана, опиянен от красота,
и аз ще се прекланям, Боже, опиянен от любовта.
Ще те целувам страстно, мила, ще се изливаш в мен, Вода,
но похотлива и пенлива ще ме изгаряш начаса.
Клокочиш в мен, бълбукаш нежна, по-нежна от роса,
и само със дъха си нощем ще ме превръщаш във мъгла.
А аз отчаян ще се взирам след теб и твоите крака,
утеха някаква ще диря във Ада ти за да горя.
Ще чезнеш, ще се губиш денем, накрая ще се изпариш,
и само сярата по-мене ще ми напомня, че съм жив.
Соня
понеделник, 30 Ноември 2009 г.
Daniela-Freitas
Wow! (нямам българско възклицание за това)
Страхотно написано, Сонче.