"Сънят на Разума ражда чудовища"

 

 

На тишината нежна следвам звуците,

като картина, а във Прадо есен е,

и някъде из коридорите – навъсени,

разхождат се на Гоя “Бедничките”.

 

Но тия щрихи крият много, че мъката

обземала твореца и глух съвсем

от смъртният си одър,

изваял образи върху стените – мрачни.

 

Не мрачни, а жестоки, че сърцето

ранено мята се, умът – обезумява,

когато старостта прекрачи прага,

а самотата ляга ни във скута…

 

“Сънят на разума…”, “Сабат” и “Тавромахия”,

а “Удушеният с гарота”?!

Низвергнати душите мятат се във пъкъла

на нечии очаквания.

 

 

Не купол живописвал, а Живота -

със смърт и зрелища чудовищни.

 

Не само смърт, понеже младостта

със образ на жена следа оставя;

излегнала се Маха** на легло –

едната с дреха, друга съблазнява.

 

И коленичил бих, ако пред мен

захвърли дрехата си тая – облечена уж,

а пък отдолу напират страсти и желания.

Не бих се посвенил дори насила да я обладая,

пък тая Маха да крещи, разгорещена и отчаяна.

 

Такива мисли ме обземат;

- Какъв простак! – ще кажат зная,

но туй изкуство е различно,

то ме понякога влудява…

 

Сатурн детето си изяжда*** – зловещо,

но сюжет реален, а ето го пак тоя значи

рисувал Махата отчаяно.

 

Онези неприлични сцени и вакханални изживявания

са плод на лудост у твореца си мислят някои и нехаят.

 

“Сънят на Разума ражда чудовища”.

 

 

Соня

събота, 08 Ноември 2008 г.

 

 

 

*Куполът на църквата Сан Антонио де ла Флорида е живописван от Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес в далечната  1798г.

**Картините са две: „Голата маха” – 1800г., „Облечената маха” – 1803г.

*** „Сатурн изяжда един от синовете си“, една от „Черните картини“, 1819-23 г.