УЛИЦА ПИРОТСКА

УЛИЦА ПИРОТСКА

Във центъра уж, уличката тясна
обсипани балкончета с цветя,
сергии, кафенета и ужасно,
ужасно много слънце, синева.

Но днес, как само всичко е различно.
Уж в тоя век напредък ни зове.
Приседнала на масичката непривично
разрухата тук пие си кафе.

Тъй мрачно е, навъсено небето,
каква ти синева и откъде?!
То просто стяга ме сърцето
от бедност що се шири и снове.

Алеята осеяна с угарки,
найлонови торбички сто поне,
и амбалаж какъв се сетиш –
от стъклария чак до велпапе.

Дърветата уж сянка да ми правят,
но те изсъхнали из корен.
Мушица даже не видях да хвърка,
и тъй налегнаха ме само спомени.

Но щом разминах се по улицата сива,
със минувачите де тук “танцуват” -
с обуща скъсани, със панталони овехтели
привързани с колан та да не паднат.

Стовари се със трясък битието
та чак подскочих…
Рекох си; което тук човечеството стори
друг никой, ама никой не разтрогва.

Соня
събота, 13 Септември 2008 г.