На Е.

В сянката ти.

С едно примигване на зеницата пъстра -
падам покосен, тъй както в битка Сражаващият се.
Самотен съм.
Безброй са нещата, поради които те обичам.

Любовта е тайна.

Във някой зимен ден,
разхождайки се ще разбереш, че Любовта е жестока.

Тя дава, но и отнема…
Отнема всичко.

Тя е непослушно хлапе,
което рови в пясъчника.
Бързей по-течението на голяма река.

При все това и въпреки всичко,
аз продължавам да те обичам.
Обичам те по-необясними за мен причини.

Независимо от това къде се намираш,
аз съм тук и нямам намерение да ходя където и да било.

Не мога да те имам.
Притежанието е нещо различно от Любовта.

Като си тръгваш от тоя свят нищо не вземаш със себе си,
само дето останалите скърбят.
Вероятно за това което не са направили, а биха могли.

Човек живее с миналото си, тъй като не познава настоящето.
Настоящето не се познава.
То настои.

Това, което ни свързва е като мост
помежду два свята.

Това, което се се случило и онова което има да се случва
е предопределено.
Нито аз, нито ти имаме волята да го променим.

Соня
събота, 26 Юли 2008 г.