Бе минало, а помежду ни …
какво ли бе!
А помежду ни се тълпяха много,
та чак забравих …
Разкъсана гръдта тупти и в тоя час,
но в тоя час ми идва много…

И ето ме сега да крача
към своя дом, макар и да е чужд.
Към моето легло в което спят непознати,
а на вратата ми виси: Закон.

Изпих живота си,
до капка го изпих!
Но тъй съм жаден,
че изпит съм аз самият.

Стоя пред Двери чужди…
Да не би от пътят ми да е останал път,
а от сърцето ми – сърце?!

Кажи.

Соня
сряда, Септември 17, 2008