Φωνές

Ιδανικές φωνές κι αγαπημένες
εκείνων που πέθαναν, ή εκείνων που είναι
για μας χαμένοι σαν τους πεθαμένους.

Κάποτε μες στα όνειρά μας ομιλούνε·
κάποτε μες στην σκέψι τες ακούει το μυαλό.

Και με τον ήχο για μια στιγμή επιστρέφουν
ήχοι από την πρώτη ποίηση της ζωής μας -
σα μουσική, την νύχτα, μακρυνή, που σβύνει.

Κωνσταντίνος Π. Καβάφης

Гласове

Идеални гласове и обичани
онези които умряха, и онези които са
за нас загубени като смъртни.

Някога в сънищата ни разговаряме -
някога в мисълта ги чува умът.

И с мелодията за миг се връщат
звуци от първата поезия на живота ни –
като музика, нощта, която угасва продължително.

_{Константинос Кавафис, Из „Φωνές“
превод от гръцки: Соня Пехльова
Електронна публикация на 19 Април 2007 г.}